9 mar 2010, 19:05

***(Отлив в Андаманско море)

  Poesía » Otra
2.2K 0 26

http://www.facebook.com/photo.php?pid=160490&l=3a20df59c5&id=100000467137239

 

 

Отиде си морето. Зейна празно. Отвори се брегът като ковчег,

посипан с пресушени водорасли и прашни риби с пясъчни хриле.

Побиха прекомерните си гърбици ухилени скали. Като чудовища.

Изви се отлив – ярко  бяла смърт - над голото новородено гробище.

 

По дъното светлеят огледално небесните селения надвиснали...

С надменна твърдост меките корали издишат тишината като писък.

Една до друга, вързани на сухо, въздигат гърбовете си горчиви

сушени лодки с тежък дъх на узо и остър като устните на чироз.

 

Тъмнее сол по сънните артерии като каймак, засъхнал по страните.

Брегът край тях се вдига извънмерно - игумен над монашеска обител.

Очите на рибарите изтръпват. По зъбите им зрее страх и пясък.

До прилива морето ще е мъртво... А няма гларуси - да го оплачат.

 

2010,

остров Пи Пи Дон

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...