9.03.2010 г., 19:05

***(Отлив в Андаманско море)

2.2K 0 26

http://www.facebook.com/photo.php?pid=160490&l=3a20df59c5&id=100000467137239

 

 

Отиде си морето. Зейна празно. Отвори се брегът като ковчег,

посипан с пресушени водорасли и прашни риби с пясъчни хриле.

Побиха прекомерните си гърбици ухилени скали. Като чудовища.

Изви се отлив – ярко  бяла смърт - над голото новородено гробище.

 

По дъното светлеят огледално небесните селения надвиснали...

С надменна твърдост меките корали издишат тишината като писък.

Една до друга, вързани на сухо, въздигат гърбовете си горчиви

сушени лодки с тежък дъх на узо и остър като устните на чироз.

 

Тъмнее сол по сънните артерии като каймак, засъхнал по страните.

Брегът край тях се вдига извънмерно - игумен над монашеска обител.

Очите на рибарите изтръпват. По зъбите им зрее страх и пясък.

До прилива морето ще е мъртво... А няма гларуси - да го оплачат.

 

2010,

остров Пи Пи Дон

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...