Mar 9, 2010, 7:05 PM

***(Отлив в Андаманско море)

  Poetry » Other
2.2K 0 26

http://www.facebook.com/photo.php?pid=160490&l=3a20df59c5&id=100000467137239

 

 

Отиде си морето. Зейна празно. Отвори се брегът като ковчег,

посипан с пресушени водорасли и прашни риби с пясъчни хриле.

Побиха прекомерните си гърбици ухилени скали. Като чудовища.

Изви се отлив – ярко  бяла смърт - над голото новородено гробище.

 

По дъното светлеят огледално небесните селения надвиснали...

С надменна твърдост меките корали издишат тишината като писък.

Една до друга, вързани на сухо, въздигат гърбовете си горчиви

сушени лодки с тежък дъх на узо и остър като устните на чироз.

 

Тъмнее сол по сънните артерии като каймак, засъхнал по страните.

Брегът край тях се вдига извънмерно - игумен над монашеска обител.

Очите на рибарите изтръпват. По зъбите им зрее страх и пясък.

До прилива морето ще е мъртво... А няма гларуси - да го оплачат.

 

2010,

остров Пи Пи Дон

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...