Отмъщение
576
0
4
Копая безцелно на пуста земя,
пепеляка пръска ми в очите.
Мръсна дупка в пропастта,
където намеря хвърлям ти косите.
Пищиш със цяло гърло, чак раздираш,
пресипна, с шамари блъскам ти гърдите.
Пръстите заровила в кафявата пръст,
дера, изравям, цялата във мъст.
Погледът ми побелял и замъглен,
пущам дрехите ти в дупката-чернилка.
Въргалям се, ридая върху камъка студен,
безцелно пръскам думите-оковни.
Отрова хвърлям, спомени и стон,
с лопатата заривам ги навътре.
Във земята да стоят, да гният обеднели,
пущинакът дебне те във неговите дебри!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Раунд-Дев Все права защищены
