Отмъщение
Копая безцелно на пуста земя,
пепеляка пръска ми в очите.
Мръсна дупка в пропастта,
където намеря хвърлям ти косите.
Пищиш със цяло гърло, чак раздираш,
пресипна, с шамари блъскам ти гърдите.
Пръстите заровила в кафявата пръст,
дера, изравям, цялата във мъст.
Погледът ми побелял и замъглен,
пущам дрехите ти в дупката-чернилка.
Въргалям се, ридая върху камъка студен,
безцелно пръскам думите-оковни.
Отрова хвърлям, спомени и стон,
с лопатата заривам ги навътре.
Във земята да стоят, да гният обеднели,
пущинакът дебне те във неговите дебри!
© Ана Раунд-Дев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хей и на два ви. Млад автор съм, ако мога да се нарека така, разбира се
Пиша от няколко месеца само и ми харесва да “играя” с думите. Израснала на село от малка и доста често чувала “пущи го това тука”.
И доста звучи като захвърляне, да, но и е гняв.
Преди да започна да пиша си бръквам в “чекмеджето” да си търся емоцията, а напоследък е все в такава тематика, макар да няма причина за съответната емоция. Обичам да работя с думите (чувства) на вътрешната война в ума - на психоза, на любов, на страст, на гняв, на желанията..
Това води и подтиква някого към нещо и това опитвам да изразя с редовете.
Дълго обяснение, но пък се зарадвах на коментарите - благодаря! -
пуЩам, драща, са диалектни форми. Може, ако е в диалог в проза
-
пуСкам, не пуЩам
Гневът е неконтролируемо оръжие
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Приветствам те с добре дошъл, млади авторе! От свое име само те приветствам, и ти стискам крепко, но за кратко ръката, че знае ли се - с този потенциал и мене може да ме метнеш. 😉
Шегувам се, разбира се. Мисля, че в този сайт можеш да намериш доста сносна поезия и проза, това вече го казвам сериозно. 👍