Отмъщение
572
0
4
Копая безцелно на пуста земя,
пепеляка пръска ми в очите.
Мръсна дупка в пропастта,
където намеря хвърлям ти косите.
Пищиш със цяло гърло, чак раздираш,
пресипна, с шамари блъскам ти гърдите.
Пръстите заровила в кафявата пръст,
дера, изравям, цялата във мъст.
Погледът ми побелял и замъглен,
пущам дрехите ти в дупката-чернилка.
Въргалям се, ридая върху камъка студен,
безцелно пръскам думите-оковни.
Отрова хвърлям, спомени и стон,
с лопатата заривам ги навътре.
Във земята да стоят, да гният обеднели,
пущинакът дебне те във неговите дебри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Раунд-Дев Всички права запазени
