Oct 19, 2021, 9:22 AM

Отмъщение

571 0 4

Копая безцелно на пуста земя,

пепеляка пръска ми в очите.

Мръсна дупка в пропастта,

където намеря хвърлям ти косите.

 

Пищиш със цяло гърло, чак раздираш,

пресипна, с шамари блъскам ти гърдите.

Пръстите заровила в кафявата пръст,

дера, изравям, цялата във мъст.

 

Погледът ми побелял и замъглен,

пущам дрехите ти в дупката-чернилка.

Въргалям се, ридая върху камъка студен,

безцелно пръскам думите-оковни.

 

Отрова хвърлям, спомени и стон,

с лопатата заривам ги навътре.

Във земята да стоят, да гният обеднели,

пущинакът дебне те във неговите дебри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Раунд-Дев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брей, още един хеви-метъл тук! Кво правите бе, хора - много ви се е насъбрало май? 😆

    Приветствам те с добре дошъл, млади авторе! От свое име само те приветствам, и ти стискам крепко, но за кратко ръката, че знае ли се - с този потенциал и мене може да ме метнеш. 😉

    Шегувам се, разбира се. Мисля, че в този сайт можеш да намериш доста сносна поезия и проза, това вече го казвам сериозно. 👍
  • Хей и на два ви. Млад автор съм, ако мога да се нарека така, разбира се
    Пиша от няколко месеца само и ми харесва да “играя” с думите. Израснала на село от малка и доста често чувала “пущи го това тука”.
    И доста звучи като захвърляне, да, но и е гняв.
    Преди да започна да пиша си бръквам в “чекмеджето” да си търся емоцията, а напоследък е все в такава тематика, макар да няма причина за съответната емоция. Обичам да работя с думите (чувства) на вътрешната война в ума - на психоза, на любов, на страст, на гняв, на желанията..
    Това води и подтиква някого към нещо и това опитвам да изразя с редовете.
    Дълго обяснение, но пък се зарадвах на коментарите - благодаря!
  • пуЩам, драща, са диалектни форми. Може, ако е в диалог в проза
  • пуСкам, не пуЩам
    Гневът е неконтролируемо оръжие

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...