Отново и оново
Отново с болката заспиваш.
Отново с викове натрапваш доброта...
Отново с крясъка се молиш
да чуят твоята душа.
Копнееш, молиш се, ридаеш?
Раздаваш се лудост чак.
И в вечерите тъмни светлината -
търсиш за да я раздаваш пак.
Но в тъжното дъждовно време.
В проблясъка на нощтното небе...
Ти виждаш самотата своя
и неразбраното, тъгуващо сърце.
Поспри умът нашепва тези думи.
Поспри огледай се и виж!?
Те точно туй желаят само
силно да те наранят.
Защо във завист са обвити?
Защо любов не раздадът?
Тогава слънцето ще сгрее всички
доброто в себе си да раздадат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
,Васе