Mar 28, 2015, 7:43 PM

Отново и оново

  Poetry » Civic
531 0 8

Отново с болката заспиваш.

Отново с викове натрапваш доброта...

Отново с крясъка се молиш

да чуят твоята душа.

Копнееш, молиш се, ридаеш?

Раздаваш се лудост чак.

И в вечерите тъмни светлината -

търсиш за да я раздаваш пак.

Но в тъжното дъждовно време.

В проблясъка на нощтното небе...

Ти виждаш самотата своя

и неразбраното, тъгуващо сърце.

Поспри умът нашепва тези думи.

Поспри огледай се и виж!?

Те точно туй желаят само

силно да те наранят.

Защо във завист са обвити?

Защо любов не раздадът?

Тогава слънцето ще сгрее всички

доброто в себе си да раздадат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за топлите коментари и хубавите пожелания на всички!Пламе ,Васе ,Ели ,Тони .
    Калояне радвам се че ми предлагаш да сменя за малко темата за която пиша но мисля че за момента не мога да го направя !Имам приятели който се предадоха и ме боли за тях!Но все пак благодаря за топлите думи !До нови на всички!Усмивки!!
    Благодаря Криси за топлите думи и разбирането на парливата тема на стиха!До нови стрещи!Приятна вечер!!!
  • "Отново с болката заспиваш.
    Отново с викове натрапваш доброта...
    Отново с крясъка се молиш
    да чуят твоята душа.
    Копнееш, молиш се, ридаеш?
    Раздаваш се до лудост чак."
    ---------------------------------------------
    Много силен и докосващ сърцето стих, написан
    с искрено чувство и поетично майсторство,
    съдържа актуално послание, живеем във време,
    когато болката и отчаянието са ежедневие,
    нашата съвременна действителност обезверява,
    и прави врагове хората дори и на самите себе си...
    Поздрави и за тъжния лирически и за Поета!
  • "Но в тъжното дъждовно време.
    В проблясъка на нощтното небе...
    Ти виждаш самотата своя
    и неразбраното, тъгуващо сърце."

    Хареса ми, Ачо! От време на време не е лошо да пишем нещо по-различно... (въпреки, че аз това не го правя) Наистина е тъжно, но въпреки това.... Поздравления! И 6 отново!
  • Здравей, приятелю!Защо отново писимистично си настроен?
    С две ръце се хвани за добротата, която излъчваш и копнееш и светът ще се промени. В този свят само добро и само лошо няма. Греби с пълни шепи от доброто и няма да сгрешиш!
    Стихотворението ти заслужава поздравление - Браво, Ачо!
    Приятен ден!
  • Да, хубаво, но много тъжно...
    Много познато като болка...
    Не се предавай, смени хората до теб, другите няма да се променят.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...