Отново с болката заспиваш.
Отново с викове натрапваш доброта...
Отново с крясъка се молиш
да чуят твоята душа.
Копнееш, молиш се, ридаеш?
Раздаваш се лудост чак.
И в вечерите тъмни светлината -
търсиш за да я раздаваш пак.
Но в тъжното дъждовно време.
В проблясъка на нощтното небе...
Ти виждаш самотата своя
и неразбраното, тъгуващо сърце.
Поспри умът нашепва тези думи.
Поспри огледай се и виж!?
Те точно туй желаят само
силно да те наранят.
Защо във завист са обвити?
Защо любов не раздадът?
Тогава слънцето ще сгрее всички
доброто в себе си да раздадат.
© Ангел Всички права запазени
Калояне радвам се че ми предлагаш да сменя за малко темата за която пиша но мисля че за момента не мога да го направя !Имам приятели който се предадоха и ме боли за тях!Но все пак благодаря за топлите думи !До нови на всички!Усмивки!!
Благодаря Криси за топлите думи и разбирането на парливата тема на стиха!До нови стрещи!Приятна вечер!!!