28.03.2015 г., 19:43

Отново и оново

532 0 8

Отново с болката заспиваш.

Отново с викове натрапваш доброта...

Отново с крясъка се молиш

да чуят твоята душа.

Копнееш, молиш се, ридаеш?

Раздаваш се лудост чак.

И в вечерите тъмни светлината -

търсиш за да я раздаваш пак.

Но в тъжното дъждовно време.

В проблясъка на нощтното небе...

Ти виждаш самотата своя

и неразбраното, тъгуващо сърце.

Поспри умът нашепва тези думи.

Поспри огледай се и виж!?

Те точно туй желаят само

силно да те наранят.

Защо във завист са обвити?

Защо любов не раздадът?

Тогава слънцето ще сгрее всички

доброто в себе си да раздадат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за топлите коментари и хубавите пожелания на всички!Пламе ,Васе ,Ели ,Тони .
    Калояне радвам се че ми предлагаш да сменя за малко темата за която пиша но мисля че за момента не мога да го направя !Имам приятели който се предадоха и ме боли за тях!Но все пак благодаря за топлите думи !До нови на всички!Усмивки!!
    Благодаря Криси за топлите думи и разбирането на парливата тема на стиха!До нови стрещи!Приятна вечер!!!
  • "Отново с болката заспиваш.
    Отново с викове натрапваш доброта...
    Отново с крясъка се молиш
    да чуят твоята душа.
    Копнееш, молиш се, ридаеш?
    Раздаваш се до лудост чак."
    ---------------------------------------------
    Много силен и докосващ сърцето стих, написан
    с искрено чувство и поетично майсторство,
    съдържа актуално послание, живеем във време,
    когато болката и отчаянието са ежедневие,
    нашата съвременна действителност обезверява,
    и прави врагове хората дори и на самите себе си...
    Поздрави и за тъжния лирически и за Поета!
  • "Но в тъжното дъждовно време.
    В проблясъка на нощтното небе...
    Ти виждаш самотата своя
    и неразбраното, тъгуващо сърце."

    Хареса ми, Ачо! От време на време не е лошо да пишем нещо по-различно... (въпреки, че аз това не го правя) Наистина е тъжно, но въпреки това.... Поздравления! И 6 отново!
  • Здравей, приятелю!Защо отново писимистично си настроен?
    С две ръце се хвани за добротата, която излъчваш и копнееш и светът ще се промени. В този свят само добро и само лошо няма. Греби с пълни шепи от доброто и няма да сгрешиш!
    Стихотворението ти заслужава поздравление - Браво, Ачо!
    Приятен ден!
  • Да, хубаво, но много тъжно...
    Много познато като болка...
    Не се предавай, смени хората до теб, другите няма да се променят.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...