Отново с болката заспиваш.
Отново с викове натрапваш доброта...
Отново с крясъка се молиш
да чуят твоята душа.
Копнееш, молиш се, ридаеш?
Раздаваш се лудост чак.
И в вечерите тъмни светлината -
търсиш за да я раздаваш пак.
Но в тъжното дъждовно време.
В проблясъка на нощтното небе...
Ти виждаш самотата своя
и неразбраното, тъгуващо сърце.
Поспри умът нашепва тези думи.
Поспри огледай се и виж!?
Те точно туй желаят само
силно да те наранят.
Защо във завист са обвити?
Защо любов не раздадът?
Тогава слънцето ще сгрее всички
доброто в себе си да раздадат.
© Ангел Todos los derechos reservados
Калояне радвам се че ми предлагаш да сменя за малко темата за която пиша но мисля че за момента не мога да го направя !Имам приятели който се предадоха и ме боли за тях!Но все пак благодаря за топлите думи !До нови на всички!Усмивки!!
Благодаря Криси за топлите думи и разбирането на парливата тема на стиха!До нови стрещи!Приятна вечер!!!