18 сент. 2009 г., 14:58

Отражение 

  Поэзия
716 0 12

Пристъпва неусетно есента,

с дъждовен повей хладно ни прегръща,

раздипля пелерина от мъгла.

Листата в пеперуди се превръщат,

политнали към майката-земя

с криле, от жарко лято уморени,

изсъхнали, но в странна суета -

от ярките си багри оцветени.

Стърчат нелепо празните гнезда,

мълчат самотно стройните тополи -

навярно ги боли за песента,

огласяла ги в слънчевата пролет.

 

Без шум и път пристига есента -

царицата на сива меланхолия,

уверена, че свитите сърца

са нейна необятна територия.

Сама рисува огнени цветя

с безкрайното си, живо въображение...

Тъгува в цвят човешката душа,

а есента е просто отражение.

 

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??