Пристъпва неусетно есента,
с дъждовен повей хладно ни прегръща,
раздипля пелерина от мъгла.
Листата в пеперуди се превръщат,
политнали към майката-земя
с криле, от жарко лято уморени,
изсъхнали, но в странна суета -
от ярките си багри оцветени.
Стърчат нелепо празните гнезда,
мълчат самотно стройните тополи -
навярно ги боли за песента,
огласяла ги в слънчевата пролет. ...