19 июл. 2009 г., 19:44

Отрова

1.1K 0 3

Отрова

 

 

 

Искам да кървиш

Искам да коленичиш и да се влачиш в краката ми

Искам да просиш

За късче любов сълзите твои да се стичат

 

Искам те в ръцете си

Като малка кукла с теб да си играя

Искам те пред мен

Безразличието ми с литри да поглъщаш

 

Искам те сломен

Твойта борбеност в прахта измачкана да кисне

Искат те да бъдеш мен

Със собствената си отрова да се тровиш...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Явно,много те е наранил.
  • Много силни явно искрени емоци. Писането на стихове помага за изваждането на чувствата навън и слава богу защото ако човек ги задържа в себе си може да се певърне в жива рана. Продължавай да пишеш
  • Харесваш това, което евентуално можеш да направиш с него, а не самия него... Тъжно.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...