19.07.2009 г., 19:44

Отрова

1.1K 0 3

Отрова

 

 

 

Искам да кървиш

Искам да коленичиш и да се влачиш в краката ми

Искам да просиш

За късче любов сълзите твои да се стичат

 

Искам те в ръцете си

Като малка кукла с теб да си играя

Искам те пред мен

Безразличието ми с литри да поглъщаш

 

Искам те сломен

Твойта борбеност в прахта измачкана да кисне

Искат те да бъдеш мен

Със собствената си отрова да се тровиш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно,много те е наранил.
  • Много силни явно искрени емоци. Писането на стихове помага за изваждането на чувствата навън и слава богу защото ако човек ги задържа в себе си може да се певърне в жива рана. Продължавай да пишеш
  • Харесваш това, което евентуално можеш да направиш с него, а не самия него... Тъжно.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...