Jul 19, 2009, 7:44 PM

Отрова

Poetry » Other

1.1K 0 3

Отрова

Искам да кървиш

Искам да коленичиш и да се влачиш в краката ми

Искам да просиш

За късче любов сълзите твои да се стичат

Искам те в ръцете си

Като малка кукла с теб да си играя

Искам те пред мен

Безразличието ми с литри да поглъщаш

Искам те сломен

Твойта борбеност в прахта измачкана да кисне

Искат те да бъдеш мен

Със собствената си отрова да се тровиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

miralub (Мирелла Кривчева)

Явно,много те е наранил.

2009-07-20T19:20:28+03:00
NikitaYan (Анин)

Много силни явно искрени емоци. Писането на стихове помага за изваждането на чувствата навън и слава богу защото ако човек ги задържа в себе си може да се певърне в жива рана. Продължавай да пишеш

2009-07-20T17:31:52+03:00
akonitin (Никодим Сертов)

Харесваш това, което евентуално можеш да направиш с него, а не самия него... Тъжно.

2009-07-20T11:06:03+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0