Jul 19, 2009, 7:44 PM

Отрова

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Отрова

 

 

 

Искам да кървиш

Искам да коленичиш и да се влачиш в краката ми

Искам да просиш

За късче любов сълзите твои да се стичат

 

Искам те в ръцете си

Като малка кукла с теб да си играя

Искам те пред мен

Безразличието ми с литри да поглъщаш

 

Искам те сломен

Твойта борбеност в прахта измачкана да кисне

Искат те да бъдеш мен

Със собствената си отрова да се тровиш...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Явно,много те е наранил.
  • Много силни явно искрени емоци. Писането на стихове помага за изваждането на чувствата навън и слава богу защото ако човек ги задържа в себе си може да се певърне в жива рана. Продължавай да пишеш
  • Харесваш това, което евентуално можеш да направиш с него, а не самия него... Тъжно.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...