Отвъд

8 авг. 2013 г., 17:37

Поэзия » Философская

450 0 3

Отвъд

Втренчено се взирам към ждрелото,

Търся себе си в копнежа на перото,

жадна съм сега да полетя,

безметежно някъде, сега,

където няма болка, няма страх,

а има само полъха на хлад

от нещо съвършено безтегловно,

неземно и космическо мисловно…

Перо от мисли, чувства, страст,

да полетя сега, веднага искам аз!

Лека, безпричинна и безмълвна,

да описвам кръг от странни чувства,

водещи ме към натам,

в бездната на странен свян,

да докосвам свежите разцветки,

полъха навлиза в мойте клетки,

и внезапно, сякаш изведнъж

вплитам се сред клончета от ръж,

вдишвам аромата на земя,

и потъвам сред ръжта.

Там оставам засега,

гола, смела и сама,

чакайки да дойде миг

вечността да ме отнеме с вик!

valqka (Валентин Василев)

2013-08-14T14:17:58+03:00

Превъзходно изразяваш себе си, бъди спокойна и смела! Хареса ми!
manipuliram (Манипулирам)

2013-08-10T14:53:49+03:00

Благодаря, досега нямах смелост да пиша.Това е най-добрия начин да изразиш себе си.
Sanvali (Санвали)

2013-08-09T17:11:25+03:00

Прекрасно е...
" и във теб е скрита мъдростта,
дори и във сълза има красота..."
Поздрави, много ми хареса, задълбочено с поглед към Себе си!