Отвъд
Отвъд
Втренчено се взирам към ждрелото,
Търся себе си в копнежа на перото,
жадна съм сега да полетя,
безметежно някъде, сега,
където няма болка, няма страх,
а има само полъха на хлад
от нещо съвършено безтегловно,
неземно и космическо мисловно…
Перо от мисли, чувства, страст,
да полетя сега, веднага искам аз!
Лека, безпричинна и безмълвна,
да описвам кръг от странни чувства,
водещи ме към натам,
в бездната на странен свян,
да докосвам свежите разцветки,
полъха навлиза в мойте клетки,
и внезапно, сякаш изведнъж
вплитам се сред клончета от ръж,
вдишвам аромата на земя,
и потъвам сред ръжта.
Там оставам засега,
гола, смела и сама,
чакайки да дойде миг
вечността да ме отнеме с вик!
© Манипулирам All rights reserved.
