Отвън навътре

8 июл. 2017 г., 01:00

Поэзия » Любовная, Пейзажная, Философская, Свободный стих

628 0 2

Отвън навътре

Шум на листа... Говори ли ти нещо?
Слънчеви лъчи, галещи от ниско...
Вечерта добавя нови часове,
насред лято зимата зове.

Мъглата е портал...
Към непознати светове..
Мистериозен път,
уклон към нечие сърце.

Не е страшно да си сам...
Дори е тъй чаровно...
Страшното е в самотата,
когато и денят застанал е със гръб.

Шум. Вятър. Бързобурен.
Вълнение. От вътре те щурмува.
Прояви външни няма,
белезите скрити са дълбоко!

adjo (А.А.)

2017-07-10T22:51:41+03:00

Да, две различни неща и усещания са Благодаря за кометара!
voda (Елица Ангелова)

2017-07-08T04:26:59+03:00

"Не е страшно да си сам...
Дори е тъй чаровно...
Страшното е в самотата...

Доловена е тънката разлика между "сам" и "самота".
Споделям...