Отвън навътре

Jul 8, 2017, 1:00 AM

Poetry » Love, Landscape, Phylosophy, Free verse

626 0 2

Отвън навътре

Шум на листа... Говори ли ти нещо?
Слънчеви лъчи, галещи от ниско...
Вечерта добавя нови часове,
насред лято зимата зове.

Мъглата е портал...
Към непознати светове..
Мистериозен път,
уклон към нечие сърце.

Не е страшно да си сам...
Дори е тъй чаровно...
Страшното е в самотата,
когато и денят застанал е със гръб.

Шум. Вятър. Бързобурен.
Вълнение. От вътре те щурмува.
Прояви външни няма,
белезите скрити са дълбоко!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

adjo (А.А.)

2017-07-10T22:51:41+03:00

Да, две различни неща и усещания са Благодаря за кометара!
voda (Елица Ангелова)

2017-07-08T04:26:59+03:00

"Не е страшно да си сам...
Дори е тъй чаровно...
Страшното е в самотата...

Доловена е тънката разлика между "сам" и "самота".
Споделям...