Отвън навътре
Шум на листа... Говори ли ти нещо?
Слънчеви лъчи, галещи от ниско...
Вечерта добавя нови часове,
насред лято зимата зове.
Мъглата е портал...
Към непознати светове..
Мистериозен път,
уклон към нечие сърце.
Не е страшно да си сам...
Дори е тъй чаровно...
Страшното е в самотата,
когато и денят застанал е със гръб.
Шум. Вятър. Бързобурен.
Вълнение. От вътре те щурмува.
Прояви външни няма,
белезите скрити са дълбоко!
© А.А. All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря за кометара!