Отвън навътре
Отвън навътре
Шум на листа... Говори ли ти нещо?
Слънчеви лъчи, галещи от ниско...
Вечерта добавя нови часове,
насред лято зимата зове.
Мъглата е портал...
Към непознати светове..
Мистериозен път,
уклон към нечие сърце.
Не е страшно да си сам...
Дори е тъй чаровно...
Страшното е в самотата,
когато и денят застанал е със гръб.
Шум. Вятър. Бързобурен.
Вълнение. От вътре те щурмува.
Прояви външни няма,
белезите скрити са дълбоко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.А. Всички права запазени
Благодаря за кометара! 
