29 июл. 2010 г., 09:16

Пак

670 0 1

http://www.youtube.com/watch?v=fPp3Qh-GRqs

И ето я, принцесата на лешоядите,
запалила анемични искри,
на усещания полуприпаднали,

на безизразни, разголени очи.

 

И ето я, княгинята на нищото,
откраднала одежди от смъртта,
понесла ги на намерения, някога скришни,
без факли, мислеща, че носи светлина.

Ето я, вампирка провалена
и развенчана самодива,
самозвана богиня, низвергната,
безпътна, някъде отива.

Ето я, прокълната и раздадена,
свойта и чужди души на клада изгорила,
ето я, с сърце продадено,
да обича пак се е съживила.

29.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....