4 мар. 2020 г., 00:16

Пазарен уестърн

717 1 8

                               Магарето, като си науми нещо, веднага го сторва.

                                                                                    Йордан Радичков

 

Вдъхнових се на пазара –

каубоят беше там.

Крантата си бе подкарал,

кретаха едвам-едвам.

 

После Гринго се ядоса.

/Привидя му се преврат/.

Разярен, я цапардоса.

Тя не мръдна от инат.

 

Той изпсува, в джоба бръкна

и размаха як патлак.

Изстрел! Крантата не гъкна.

Кротко си пасеше пак.

 

Гринго ядно се обърна

и отпраши на галоп.

Сянката след него свърна

като вързана за зоб.

 

Я, фасулско! – си помислих

и се завъртях кръгом.

И на мен от теб ми писна,

вездесъщ, дръглив фантом!

 

С часове пред мене бягаш –

уморих се, губя свяст.

Крантата пред коня слагаш,

все си първа, аз съм пас.

 

Но сега ми светна. Ясно.

Виж, написах даже стих!

Тичам пак. На /първо/ място.

Но дали се победих?

 

 

3.03.2020

 

 


Цитатът е от разказа на Йордан Радичков "Сянката на магарето".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Жалбата на сянката 🇧🇬

Лежах си на припек, а той ме подгони.
Прочете ми конско и дръпна ми бой.
Но малко му беше и цял куп патрони
по мене изстреля пишманът каубой.
А аз си кротувах в света двуизмерен ...
846 2 13

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...