Пазарен уестърн
Магарето, като си науми нещо, веднага го сторва.
Йордан Радичков
Вдъхнових се на пазара –
каубоят беше там.
Крантата си бе подкарал,
кретаха едвам-едвам.
После Гринго се ядоса.
/Привидя му се преврат/.
Разярен, я цапардоса.
Тя не мръдна от инат.
Той изпсува, в джоба бръкна
и размаха як патлак.
Изстрел! Крантата не гъкна.
Кротко си пасеше пак.
Гринго ядно се обърна
и отпраши на галоп.
Сянката след него свърна
като вързана за зоб.
Я, фасулско! – си помислих
и се завъртях кръгом.
И на мен от теб ми писна,
вездесъщ, дръглив фантом!
С часове пред мене бягаш –
уморих се, губя свяст.
Крантата пред коня слагаш,
все си първа, аз съм пас.
Но сега ми светна. Ясно.
Виж, написах даже стих!
Тичам пак. На /първо/ място.
Но дали се победих?
3.03.2020
Цитатът е от разказа на Йордан Радичков "Сянката на магарето".
© Мария Димитрова All rights reserved.
