3 нояб. 2007 г., 12:24

Pаздяла

787 0 7

Раздяла

(На М.)

 

Пътищата лесно поделихме -

аз левия избрах, ти - десния.

С излишък в думите се разделихме.

Аз хубавата бях, а ти - чудесният.

 

Раздялата ни беше като зима

след топла и приятна есен.

От мене повече любов не взимай!

Вземи яда - сега е още пресен...

 

И днес боли, но утре ще забравим,

че спор изобщо някога е имало.

Че нищо не е станало ще се направим,

а времето - то винаги е взимало...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да не се удивя четейки стихчетата ти... страхотно пишеш, композицията е невероятна, обожавам римата и думите които използваш... описваш всичко по-добре от въображението ми... продължавай така!
  • Дааа,времето
  • Да, раздялата е като зима, но нали след зимата идва нова пролет!
  • Браво!
  • Раздяла - като зима, два пътя във времето...разкошен стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...