Nov 3, 2007, 12:24 PM

Pаздяла

  Poetry » Love
782 0 7

Раздяла

(На М.)

 

Пътищата лесно поделихме -

аз левия избрах, ти - десния.

С излишък в думите се разделихме.

Аз хубавата бях, а ти - чудесният.

 

Раздялата ни беше като зима

след топла и приятна есен.

От мене повече любов не взимай!

Вземи яда - сега е още пресен...

 

И днес боли, но утре ще забравим,

че спор изобщо някога е имало.

Че нищо не е станало ще се направим,

а времето - то винаги е взимало...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не мога да не се удивя четейки стихчетата ти... страхотно пишеш, композицията е невероятна, обожавам римата и думите които използваш... описваш всичко по-добре от въображението ми... продължавай така!
  • Дааа,времето
  • Да, раздялата е като зима, но нали след зимата идва нова пролет!
  • Браво!
  • Раздяла - като зима, два пътя във времето...разкошен стих!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...