29 мар. 2010 г., 23:45

Пейнтбол виртуален

840 0 18

Театър без жестове (водевилно безгласен),

където се лутат някакви думи.

Целуват се, кискат се, хапят се злобно,

разливат помии (пейнтбол виртуален).

Актьорите – с маска на овчицата Доли,

(клонирана не от съдбата).

Играят си на герои, а в душите им –

мишчици гризанки (треперещи от съдбата).

Играят на силни, велики и Божи пастири,

напират да станат кумири,

на сцената да умрат

(извън нея кой ще ги забележи).

Какъв зловещ всекидневен ад -

да бъдеш не този, който си...

Сюжетът стар, героите познати,
тя, сцената е само малко по-различна,
и на нея - нарисуван Рай,
към който ги притегля земното привличане.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...