29 мар. 2010 г., 23:45

Пейнтбол виртуален

836 0 18

Театър без жестове (водевилно безгласен),

където се лутат някакви думи.

Целуват се, кискат се, хапят се злобно,

разливат помии (пейнтбол виртуален).

Актьорите – с маска на овчицата Доли,

(клонирана не от съдбата).

Играят си на герои, а в душите им –

мишчици гризанки (треперещи от съдбата).

Играят на силни, велики и Божи пастири,

напират да станат кумири,

на сцената да умрат

(извън нея кой ще ги забележи).

Какъв зловещ всекидневен ад -

да бъдеш не този, който си...

Сюжетът стар, героите познати,
тя, сцената е само малко по-различна,
и на нея - нарисуван Рай,
към който ги притегля земното привличане.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...