29 мар. 2010 г., 23:45

Пейнтбол виртуален

842 0 18

Театър без жестове (водевилно безгласен),

където се лутат някакви думи.

Целуват се, кискат се, хапят се злобно,

разливат помии (пейнтбол виртуален).

Актьорите – с маска на овчицата Доли,

(клонирана не от съдбата).

Играят си на герои, а в душите им –

мишчици гризанки (треперещи от съдбата).

Играят на силни, велики и Божи пастири,

напират да станат кумири,

на сцената да умрат

(извън нея кой ще ги забележи).

Какъв зловещ всекидневен ад -

да бъдеш не този, който си...

Сюжетът стар, героите познати,
тя, сцената е само малко по-различна,
и на нея - нарисуван Рай,
към който ги притегля земното привличане.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....