Пейнтбол виртуален
Театър без жестове (водевилно безгласен),
където се лутат някакви думи.
Целуват се, кискат се, хапят се злобно,
разливат помии (пейнтбол виртуален).
Актьорите – с маска на овчицата Доли,
(клонирана не от съдбата).
Играят си на герои, а в душите им –
мишчици гризанки (треперещи от съдбата).
Играят на силни, велики и Божи пастири,
напират да станат кумири,
на сцената да умрат
(извън нея кой ще ги забележи).
Какъв зловещ всекидневен ад -
да бъдеш не този, който си...
Сюжетът стар, героите познати,
тя, сцената е само малко по-различна,
и на нея - нарисуван Рай,
към който ги притегля земното привличане.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
