Пейзаж с летовници и халба бира
По палубата на деня блестеше слънцето –
преливащо от топлина и самочувствие.
Пасатът – заплел се във короната
на настъпващата привечер –
оплиташе възлите, наслаждавайки се
на гърдите ù…
Еретично се присмиваха на неумелите му ласки
прецъфтелите въздишки на късния следобед.
Напираше копнеж от халбата на лятото,
а пяната му давеше в обятията си летовниците.
За лятото…
За лятото – уж всичко беше казано…
От гларусите, рибите, от раците и от вълните…
За щедростта му не един романс разказва,
но разгорещената му кръв понякога е невъзпитана…
Да вдигнем флага и в синята му необятност –
далеч, далеч от хората души да скрием!...
Платната ни – макар и кърпени –
са ни голямото богатство…
Да тръгваме!...
Остави летовниците! –
Те от обич не разбират…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
