Пейзаж с летовници и халба бира
По палубата на деня блестеше слънцето –
преливащо от топлина и самочувствие.
Пасатът – заплел се във короната
на настъпващата привечер –
оплиташе възлите, наслаждавайки се
на гърдите ù…
Еретично се присмиваха на неумелите му ласки
прецъфтелите въздишки на късния следобед.
Напираше копнеж от халбата на лятото,
а пяната му давеше в обятията си летовниците.
За лятото…
За лятото – уж всичко беше казано…
От гларусите, рибите, от раците и от вълните…
За щедростта му не един романс разказва,
но разгорещената му кръв понякога е невъзпитана…
Да вдигнем флага и в синята му необятност –
далеч, далеч от хората души да скрием!...
Платната ни – макар и кърпени –
са ни голямото богатство…
Да тръгваме!...
Остави летовниците! –
Те от обич не разбират…
© Красимир Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"За лятото – уж всичко беше казано…
Да вдигнем флага и в синята му необятност –
далеч, далеч от хората души да скрием!..."
Чудесен съвет-идея, която толкова рядко пълноценно реализираме. А тя е ключ към щастие.
Чудесна и цялостна метафоричност, лееща се върху читателя още с началния акорд: "По палубата на деня блестеше слънцето".
Поздравление, Краси и нови творчески находки ти желая! -
Ех, Краси, от всяко твое стихотворение си избирам по нещичко, което причислявам към графа „пленили ме” Отново впечатляващи метафори, поднесени виртуозно. Отново рисуваш картина, в която неизменно присъстват, като шрих, елементи с изразена морска тематика. Облажавана от теб, също и от мен разбира се.
От целия грандиозно изпълнен фон, моят избор за „пленило ме” се спря на двете, уж семпли стихчета: „ Платната ни – макар и кърпени – са ни голямото богатство...” Всеки ще разбере глобалния житейски смисъл в тях, но колко са хората, които могат да го изрекат с толкова малко думи! -
"Да вдигнем флага и в синята му необятност –
далеч, далеч от хората души да скрием!...
Платната ни – макар и кърпени –
са ни голямото богатство…"
Така е, Краси! Благодаря за Удоволствието.
https://www.youtube.com/watch?v=1U40xBSz6Dc -
"За лятото – уж всичко беше казано…
От гларусите, рибите, от раците и от вълните"
А лятото е толкова неща:
одраскано коляно на хлапе,
хербарий с чувства наместо листа
и плясък на вълните на море...
И топлина когато ти простят,
и светлина когато си простиш.
На прага на дома на есента
напомня лятото на тъжен стих.
Впечатлена съм от пъстротата на рисунъка. Художник си! -
За лятото – уж всичко беше казано…
От гларусите, рибите, от раците и от вълните…
Струи лятото, което вече ми липсва. Благодаря за споделянето! -
За лятото уж всичко беше казано...
Ето, че ти, Краси, винаги можеш да кажеш и още нещо за всичко казано!Да го прошепнеш, да го споделиш,да го загатнеш! И винаги е хубаво!И винаги е твое! -
Сърдечно благодаря, Лейди, Андромаха, Пастирко на светулки, Ева!
Бела, айде сега, екшън нямало!
Който разбира - Екшънът е в продължението! -
Един прекрасен ден, един чудесен стих - като глътка свежест, дъхав морски бриз - или пасат..., прекрасно усещане...!!!
"Пасатът – заплел се във короната
на настъпващата привечер
оплиташе възлите, наслаждавайки се
на гърдите ù…" -
Жив и въздействащ рисунък! " Напираше копнеж от халбата на лятото"!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Людмил, Младен! Радвам се, че пихте по бира с мен!