Пейзаж с летовници и халба бира

Поезия

1.2K 0 10

По палубата на деня блестеше слънцето –

преливащо от топлина и самочувствие.

Пасатът – заплел се във короната

на настъпващата привечер –

оплиташе възлите, наслаждавайки се

на гърдите ù…

Еретично се присмиваха на неумелите му ласки

прецъфтелите въздишки на късния следобед.

Напираше копнеж от халбата на лятото,

а пяната му давеше в обятията си летовниците.

За лятото…

За лятото – уж всичко беше казано…

От гларусите, рибите, от раците и от вълните…

За щедростта му не един романс разказва,

но разгорещената му кръв понякога е невъзпитана…

Да вдигнем флага и в синята му необятност –

далеч, далеч от хората души да скрием!...

Платната ни – макар и кърпени –

са ни голямото богатство…

Да тръгваме!...

Остави летовниците! –

Те от обич не разбират…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

krchernev (Красимир Чернев)

Благодаря сърдечно на двете Радета, Дочка, Лина,
Людмил, Младен! Радвам се, че пихте по бира с мен!

2015-10-01T11:15:22+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"За лятото – уж всичко беше казано…
Да вдигнем флага и в синята му необятност –
далеч, далеч от хората души да скрием!..."

Чудесен съвет-идея, която толкова рядко пълноценно реализираме. А тя е ключ към щастие.

Чудесна и цялостна метафоричност, лееща се върху читателя още с началния акорд: "По палубата на деня блестеше слънцето".

Поздравление, Краси и нови творчески находки ти желая!

2015-09-30T17:36:02+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Ех, Краси, от всяко твое стихотворение си избирам по нещичко, което причислявам към графа „пленили ме” Отново впечатляващи метафори, поднесени виртуозно. Отново рисуваш картина, в която неизменно присъстват, като шрих, елементи с изразена морска тематика. Облажавана от теб, също и от мен разбира се. От целия грандиозно изпълнен фон, моят избор за „пленило ме” се спря на двете, уж семпли стихчета: „ Платната ни – макар и кърпени – са ни голямото богатство...” Всеки ще разбере глобалния житейски смисъл в тях, но колко са хората, които могат да го изрекат с толкова малко думи!

2015-09-25T23:12:38+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

"Да вдигнем флага и в синята му необятност –
далеч, далеч от хората души да скрием!...
Платната ни – макар и кърпени –
са ни голямото богатство…"
Така е, Краси! Благодаря за Удоволствието.
https://www.youtube.com/watch?v=1U40xBSz6Dc

2015-09-25T07:48:39+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"За лятото – уж всичко беше казано…
От гларусите, рибите, от раците и от вълните"

А лятото е толкова неща:
одраскано коляно на хлапе,
хербарий с чувства наместо листа
и плясък на вълните на море...
И топлина когато ти простят,
и светлина когато си простиш.
На прага на дома на есента
напомня лятото на тъжен стих.

Впечатлена съм от пъстротата на рисунъка. Художник си!

2015-09-24T23:15:04+03:00