Sep 24, 2015, 5:57 PM

Пейзаж с летовници и халба бира

  Poetry
1.2K 0 10

По палубата на деня блестеше слънцето –

преливащо от топлина и самочувствие.

Пасатът – заплел се във короната

на настъпващата привечер –

оплиташе възлите, наслаждавайки се

на гърдите ù…

Еретично се присмиваха на неумелите му ласки

прецъфтелите въздишки на късния следобед.

Напираше копнеж от халбата на лятото,

а пяната му давеше в обятията си летовниците.

За лятото…

За лятото – уж всичко беше казано…

От гларусите, рибите, от раците и от вълните…

За щедростта му не един романс разказва,

но разгорещената му кръв понякога е невъзпитана…

Да вдигнем флага и в синята му необятност –

далеч, далеч от хората души да скрием!...

Платната ни – макар и кърпени –

са ни голямото богатство…

Да тръгваме!...

Остави летовниците! –

Те от обич не разбират…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря сърдечно на двете Радета, Дочка, Лина,
    Людмил, Младен! Радвам се, че пихте по бира с мен!
  • "За лятото – уж всичко беше казано…
    Да вдигнем флага и в синята му необятност –
    далеч, далеч от хората души да скрием!..."

    Чудесен съвет-идея, която толкова рядко пълноценно реализираме. А тя е ключ към щастие.

    Чудесна и цялостна метафоричност, лееща се върху читателя още с началния акорд: "По палубата на деня блестеше слънцето".

    Поздравление, Краси и нови творчески находки ти желая!
  • Ех, Краси, от всяко твое стихотворение си избирам по нещичко, което причислявам към графа „пленили ме” Отново впечатляващи метафори, поднесени виртуозно. Отново рисуваш картина, в която неизменно присъстват, като шрих, елементи с изразена морска тематика. Облажавана от теб, също и от мен разбира се. От целия грандиозно изпълнен фон, моят избор за „пленило ме” се спря на двете, уж семпли стихчета: „ Платната ни – макар и кърпени – са ни голямото богатство...” Всеки ще разбере глобалния житейски смисъл в тях, но колко са хората, които могат да го изрекат с толкова малко думи!
  • "Да вдигнем флага и в синята му необятност –
    далеч, далеч от хората души да скрием!...
    Платната ни – макар и кърпени –
    са ни голямото богатство…"
    Така е, Краси! Благодаря за Удоволствието.
    https://www.youtube.com/watch?v=1U40xBSz6Dc
  • "За лятото – уж всичко беше казано…
    От гларусите, рибите, от раците и от вълните"

    А лятото е толкова неща:
    одраскано коляно на хлапе,
    хербарий с чувства наместо листа
    и плясък на вълните на море...
    И топлина когато ти простят,
    и светлина когато си простиш.
    На прага на дома на есента
    напомня лятото на тъжен стих.

    Впечатлена съм от пъстротата на рисунъка. Художник си!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....