Sep 24, 2015, 5:57 PM

Пейзаж с летовници и халба бира

  Poetry
1.2K 0 10

По палубата на деня блестеше слънцето –

преливащо от топлина и самочувствие.

Пасатът – заплел се във короната

на настъпващата привечер –

оплиташе възлите, наслаждавайки се

на гърдите ù…

Еретично се присмиваха на неумелите му ласки

прецъфтелите въздишки на късния следобед.

Напираше копнеж от халбата на лятото,

а пяната му давеше в обятията си летовниците.

За лятото…

За лятото – уж всичко беше казано…

От гларусите, рибите, от раците и от вълните…

За щедростта му не един романс разказва,

но разгорещената му кръв понякога е невъзпитана…

Да вдигнем флага и в синята му необятност –

далеч, далеч от хората души да скрием!...

Платната ни – макар и кърпени –

са ни голямото богатство…

Да тръгваме!...

Остави летовниците! –

Те от обич не разбират…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря сърдечно на двете Радета, Дочка, Лина,
    Людмил, Младен! Радвам се, че пихте по бира с мен!
  • "За лятото – уж всичко беше казано…
    Да вдигнем флага и в синята му необятност –
    далеч, далеч от хората души да скрием!..."

    Чудесен съвет-идея, която толкова рядко пълноценно реализираме. А тя е ключ към щастие.

    Чудесна и цялостна метафоричност, лееща се върху читателя още с началния акорд: "По палубата на деня блестеше слънцето".

    Поздравление, Краси и нови творчески находки ти желая!
  • Ех, Краси, от всяко твое стихотворение си избирам по нещичко, което причислявам към графа „пленили ме” Отново впечатляващи метафори, поднесени виртуозно. Отново рисуваш картина, в която неизменно присъстват, като шрих, елементи с изразена морска тематика. Облажавана от теб, също и от мен разбира се. От целия грандиозно изпълнен фон, моят избор за „пленило ме” се спря на двете, уж семпли стихчета: „ Платната ни – макар и кърпени – са ни голямото богатство...” Всеки ще разбере глобалния житейски смисъл в тях, но колко са хората, които могат да го изрекат с толкова малко думи!
  • "Да вдигнем флага и в синята му необятност –
    далеч, далеч от хората души да скрием!...
    Платната ни – макар и кърпени –
    са ни голямото богатство…"
    Така е, Краси! Благодаря за Удоволствието.
    https://www.youtube.com/watch?v=1U40xBSz6Dc
  • "За лятото – уж всичко беше казано…
    От гларусите, рибите, от раците и от вълните"

    А лятото е толкова неща:
    одраскано коляно на хлапе,
    хербарий с чувства наместо листа
    и плясък на вълните на море...
    И топлина когато ти простят,
    и светлина когато си простиш.
    На прага на дома на есента
    напомня лятото на тъжен стих.

    Впечатлена съм от пъстротата на рисунъка. Художник си!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...