Пепелен здрач
Тихи листи в пепелния
здрач
носят ухания греховни.
Тихо дъжд отронва летен
плач,
падат думи сладки и
отровни.
И засяда в хладен трон
нощта,
към земята с тъмен
поглед гледа.
Само в близката гора
морна сянка се измъква
бледа.
Стъпките й пукат вейки от
сумрак.
Във косите й приспива се
реката.
Тихи листи се отронват
пак.
Падат тихо. И пристига
тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Тушкова Все права защищены
