Тихи листи в пепелния
здрач
носят ухания греховни.
Тихо дъжд отронва летен
плач,
падат думи сладки и
отровни.
И засяда в хладен трон
нощта,
към земята с тъмен
поглед гледа.
Само в близката гора
морна сянка се измъква
бледа.
Стъпките й пукат вейки от
сумрак.
Във косите й приспива се
реката.
Тихи листи се отронват
пак.
Падат тихо. И пристига
тишината.
© Анелия Тушкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
