Тихи листи в пепелния
здрач
носят ухания греховни.
Тихо дъжд отронва летен
плач,
падат думи сладки и
отровни.
И засяда в хладен трон
нощта,
към земята с тъмен
поглед гледа.
Само в близката гора
морна сянка се измъква
бледа.
Стъпките й пукат вейки от
сумрак.
Във косите й приспива се
реката.
Тихи листи се отронват
пак.
Падат тихо. И пристига
тишината.
© Анелия Тушкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
