14 июл. 2009 г., 20:59

Пеперуда в буркан

1.3K 0 8

Пеперуда в буркан

опитва да лети,

но стъклен капан

обгражда всичките и дни.

 

А животът е отвън -

в размаха на крилата

не в стъкления звън,

сграбчил свободата.

 

Пеперуден копнеж -

бурканът да се счупи

и с полъхът свеж

свобода да се излюпи.

 

Бурканът на земята,

парченца от окови,

полъхът на свободата,

след толкова отрови!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро е. И аз се бях опитала да напиша нещо подобно за едни водни кончета, но ти си го направил по-добре от мен. Поздравления!
  • Може би на фона на всички твои творби и тази не се разграничава от нежният мрак, който ги обгръща, за разлика от другите оставили следите си след излиянието ти, аз не мисля, че е порив или жажда за свобода, а може би мечта за спасение,като това на твоята пеперуда. Много ми хареса, колкото и пристрастно да звучи.
  • Всичко е в поривите, смело размахвай криле! Хубава вечер))))))))))
  • Вече ти писах едно дълго послание колко си приличаме по стревмежа към свобода и...обичта към кучетата.Писах ти,че и ти като другите млади имаш влияние от декадентите и още,че поетичният образ ти е чудесен и че хрумването на Петър Станев е интересно,но не знам защо трябваше да го изтрия,за да ти напиша най-важното.АЗ ВЕЧЕ ПУСНАХ ЕДНО МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ ПОСВЕТЕНО НА ЕДНО КУЧЕ И АДРЕСИРАНО ДО ТЕБ.ВИЖ ГО НА Wali /Виолета Томова/
  • Буркана е черепа ни нали? мястото където се крият мислите ни и чакат някой да ги отвори и да ги спаси...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...