14.07.2009 г., 20:59

Пеперуда в буркан

1.3K 0 8

Пеперуда в буркан

опитва да лети,

но стъклен капан

обгражда всичките и дни.

 

А животът е отвън -

в размаха на крилата

не в стъкления звън,

сграбчил свободата.

 

Пеперуден копнеж -

бурканът да се счупи

и с полъхът свеж

свобода да се излюпи.

 

Бурканът на земята,

парченца от окови,

полъхът на свободата,

след толкова отрови!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро е. И аз се бях опитала да напиша нещо подобно за едни водни кончета, но ти си го направил по-добре от мен. Поздравления!
  • Може би на фона на всички твои творби и тази не се разграничава от нежният мрак, който ги обгръща, за разлика от другите оставили следите си след излиянието ти, аз не мисля, че е порив или жажда за свобода, а може би мечта за спасение,като това на твоята пеперуда. Много ми хареса, колкото и пристрастно да звучи.
  • Всичко е в поривите, смело размахвай криле! Хубава вечер))))))))))
  • Вече ти писах едно дълго послание колко си приличаме по стревмежа към свобода и...обичта към кучетата.Писах ти,че и ти като другите млади имаш влияние от декадентите и още,че поетичният образ ти е чудесен и че хрумването на Петър Станев е интересно,но не знам защо трябваше да го изтрия,за да ти напиша най-важното.АЗ ВЕЧЕ ПУСНАХ ЕДНО МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ ПОСВЕТЕНО НА ЕДНО КУЧЕ И АДРЕСИРАНО ДО ТЕБ.ВИЖ ГО НА Wali /Виолета Томова/
  • Буркана е черепа ни нали? мястото където се крият мислите ни и чакат някой да ги отвори и да ги спаси...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...