13 мар. 2025 г., 22:51

Песен моя, сребърна тъга...

312 1 0

Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.

 

Всички кръстопътища разплетох,
да ме стигне вятър не можа.
Само ти ми топлеше сърцето,
в свят жесток на болка и лъжа.

 

Виеше животът ми по кучи,
хората? Отрекох се от тях.
Да обичам само ти ме учи,
песен моя. С теб и оцелях.

 

Слушам те. Замислена и тиха,
нотите – в очите ми звезди.
Крия се сред няколкото стиха,
мъничко по-кротка от преди.

 

Поверих ти небесата седем,
отлети при него ти сега.
С твоите очи да го погледам...
Песен моя, сребърна тъга...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....