Песен моя, сребърна тъга...

Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.

Всички кръстопътища разплетох,
да ме стигне вятър не можа.
Само ти ми топлеше сърцето,
в свят жесток на болка и лъжа.

Виеше животът ми по кучи,
хората? Отрекох се от тях.
Да обичам само ти ме учи,
песен моя. С теб и оцелях.

Слушам те. Замислена и тиха,
нотите – в очите ми звезди.
Крия се сред няколкото стиха,
мъничко по-кротка от преди.

Поверих ти небесата седем,
отлети при него ти сега.
С твоите очи да го погледам...
Песен моя, сребърна тъга...