13.03.2025 г., 22:51

Песен моя, сребърна тъга...

316 1 0

Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.

 

Всички кръстопътища разплетох,
да ме стигне вятър не можа.
Само ти ми топлеше сърцето,
в свят жесток на болка и лъжа.

 

Виеше животът ми по кучи,
хората? Отрекох се от тях.
Да обичам само ти ме учи,
песен моя. С теб и оцелях.

 

Слушам те. Замислена и тиха,
нотите – в очите ми звезди.
Крия се сред няколкото стиха,
мъничко по-кротка от преди.

 

Поверих ти небесата седем,
отлети при него ти сега.
С твоите очи да го погледам...
Песен моя, сребърна тъга...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...