5 февр. 2023 г., 07:14

Песен за жената

880 1 6

Ти си тихо море. Моя златна луна.
Мила песен на птиче в небето.
Като буря в нощта, към света ти вървя
и по пътя си късам билета.

Не прекрачвам прага̀ на смирена душа.
Вдъхновено те търся с копнежа
на магия една, на преляла сълза,
пред която – детенце – се нѐжа.

Осъзнавам сега на какво съм готов
за любимата женска усмивка.
Давам своя обѐт за мечтана любов
и отпивам от виното пивко.

Ти си топла мечта, към която летя.
Тази вечер под капките тичам.
Моя скъпа звезда, моя мила жена,
и след края си теб ще обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви!
  • Аплодисменти!
  • Хареса ми, Мите! Хубав и прочувствен стих!
  • Много е хубаво, Мите
  • Красив стих си написал!
    "Ти си тихо море. Моя златна луна.
    Мила песен на птиче в небето."!
    Това е нежно възхитено посвещение на жената, която обичаш

    А за прага може да стане: Не прекрачвам през праг на смирена душа и всичко е наред. Стихотворението е прекрасно и разлива своя извисен любовен огън, тъй че ударението на една дума не може да спре неговата пълноводна поетична сила

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...