Песен за жената
Ти си тихо море. Моя златна луна.
Мила песен на птиче в небето.
Като буря в нощта, към света ти вървя
и по пътя си късам билета.
Не прекрачвам прага̀ на смирена душа.
Вдъхновено те търся с копнежа
на магия една, на преляла сълза,
пред която – детенце – се нѐжа.
Осъзнавам сега на какво съм готов
за любимата женска усмивка.
Давам своя обѐт за мечтана любов
и отпивам от виното пивко.
Ти си топла мечта, към която летя.
Тази вечер под капките тичам.
Моя скъпа звезда, моя мила жена,
и след края си теб ще обичам.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви!
-
Аплодисменти!
-
Хареса ми, Мите! Хубав и прочувствен стих!
-
Много е хубаво, Мите
-
Красив стих си написал!
"Ти си тихо море. Моя златна луна.
Мила песен на птиче в небето."!
Това е нежно възхитено посвещение на жената, която обичаш
А за прага може да стане: Не прекрачвам през праг на смирена душа и всичко е наред. Стихотворението е прекрасно и разлива своя извисен любовен огън, тъй че ударението на една дума не може да спре неговата пълноводна поетична сила -
Тук има интересен пример на изместено ударение в "прага̀", за да може думата да следва анапеста и да обслужи вътрешната рима на тая позиция в следващата строфа.
Вазов пише :"... желязото срещат с железни си гъ́рди" и измества ударението, за да римува с "твърди". Тогава не е имало Правописен речник на БАН. Добре е да следваме нормативността, когато творим съвременна литература, редом със стремежа към иновационни римни схеми.
Творческите търсения са хубаво нещо. "...който търси намира..." е казано в Матей 7:8 и Лука 11:10.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
