Песен за жената
Ти си тихо море. Моя златна луна.
Мила песен на птиче в небето.
Като буря в нощта, към света ти вървя
и по пътя си късам билета.
Не прекрачвам прага̀ на смирена душа.
Вдъхновено те търся с копнежа
на магия една, на преляла сълза,
пред която – детенце – се нѐжа.
Осъзнавам сега на какво съм готов
за любимата женска усмивка.
Давам своя обѐт за мечтана любов
и отпивам от виното пивко.
Ти си топла мечта, към която летя.
Тази вечер под капките тичам.
Моя скъпа звезда, моя мила жена,
и след края си теб ще обичам.
© Димитър Драганов All rights reserved.
