Песничка за теб и мен
Макар и подир сто лета,
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе.
Пални свещената цигара.
Щастливи, думичките се роят.
Виж, хубавото как отново се повтаря.
Вън, пита се Мигът:
"какво му трябва на човека?!"
Аз знам - приятел като теб,
останалото случва се полека-лека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Добре сте ми дошли и всички Вие... До нови срещи!
