линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
8 мар. 2018 г., 13:40

Песничка за теб и мен 

  Поэзия » Другая
1125 7 12

Макар и подир сто лета,

и още толкова от вси сезони,

ще се опитва някой, като нас,

с прегръдка самотата да прогони.

 

Ела, за днешното кафе.

Пални свещената цигара.

Щастливи, думичките се роят.

Виж, хубавото как отново се повтаря.

 

Вън, пита се Мигът:

"какво му трябва на човека?!"

Аз знам - приятел като теб,

останалото случва се полека-лека.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

"Къде живее доброто" »

6 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??