линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
8.03.2018 г., 13:40 ч.

Песничка за теб и мен 

  Поезия » Друга
1317 7 12

Макар и подир сто лета,

и още толкова от вси сезони,

ще се опитва някой, като нас,

с прегръдка самотата да прогони.

 

Ела, за днешното кафе.

Пални свещената цигара.

Щастливи, думичките се роят.

Виж, хубавото как отново се повтаря.

 

Вън, пита се Мигът:

"какво му трябва на човека?!"

Аз знам - приятел като теб,

останалото случва се полека-лека.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Къде живее доброто" »

6 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??