Mar 8, 2018, 1:40 PM

Песничка за теб и мен 

  Poetry » Other
1130 7 12

Макар и подир сто лета,

и още толкова от вси сезони,

ще се опитва някой, като нас,

с прегръдка самотата да прогони.

 

Ела, за днешното кафе.

Пални свещената цигара.

Щастливи, думичките се роят.

Виж, хубавото как отново се повтаря.

 

Вън, пита се Мигът:

"какво му трябва на човека?!"

Аз знам - приятел като теб,

останалото случва се полека-лека.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

The work is a contestant:

"Къде живее доброто" »

6 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??