Петият сезон
Някъде далеч
тишината ми крещи…
Чувам звездопад…
Влизам в твоите очи…
Някъде далеч
светлината не боли...
Някъде далеч
сбъдваш моите мечти...
Петият сезон
във мен си ти.
Един отронен стон -
сълза от стих.
В мен последния подслон
намери...
Подслон...
Намери подслон.
Може би ако ти
със криле на птица
литнеш във нощта...
Може би ако аз
със криле на вятър
ще те отнеса във Рая
и призная
своята вина -
любовта...
Някъде далеч
хоризонтът е въже...
Моите мечти
са препускащи коне...
С ангелски криле
в твоя ден ще долетят...
Някога при теб -
зная, ще ме доведат...
Петият сезон
във мен си ти…
Един отронен стон -
сълза от стих…
В мен последния подслон
намери...
Подслон...
Намери подслон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
