Dec 3, 2009, 10:43 PM

Петият сезон

  Poetry
613 0 2

 


Някъде далеч

тишината ми крещи…

Чувам звездопад…

Влизам в твоите очи…

Някъде далеч

светлината не боли...

Някъде далеч

сбъдваш моите мечти...

 

Петият сезон

във мен си ти.

Един отронен стон -

сълза от стих.

В мен последния подслон

намери...

Подслон... 

Намери подслон.

 

 Може би ако ти

със криле на птица

литнеш във нощта...

Може би ако аз

със криле на вятър

ще те отнеса във Рая

и призная

своята вина -

любовта...

 

Някъде далеч

хоризонтът е въже...

Моите мечти

са препускащи коне...

С ангелски криле

в твоя ден ще долетят...

Някога при теб -

зная, ще ме доведат...

 

Петият сезон

във мен си ти…

Един отронен стон -

сълза от стих…

В мен последния подслон

намери...

Подслон...

Намери подслон.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...