valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
3.12.2009 г., 22:43 ч.

Петият сезон 

  Поезия
476 0 2

 


Някъде далеч

тишината ми крещи…

Чувам звездопад…

Влизам в твоите очи…

Някъде далеч

светлината не боли...

Някъде далеч

сбъдваш моите мечти...

 

Петият сезон

във мен си ти.

Един отронен стон -

сълза от стих.

В мен последния подслон

намери...

Подслон... 

Намери подслон.

 

 Може би ако ти

със криле на птица

литнеш във нощта...

Може би ако аз

със криле на вятър

ще те отнеса във Рая

и призная

своята вина -

любовта...

 

Някъде далеч

хоризонтът е въже...

Моите мечти

са препускащи коне...

С ангелски криле

в твоя ден ще долетят...

Някога при теб -

зная, ще ме доведат...

 

Петият сезон

във мен си ти…

Един отронен стон -

сълза от стих…

В мен последния подслон

намери...

Подслон...

Намери подслон.

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??