8 февр. 2015 г., 11:19

Пиши, Човеко!

832 0 14

Пиши за болката,

за малкия си свят,

който познаваш

само до завоя,

за трепета

да бъдеш влюбен

в неизвестното

и в дребната си

земна грижа,

за дързостта

да бъдеш жив

и да вървиш изправен…

Пиши за странната си гордост

и за ината си пиши,

че след потопа

точно той

Теб ще продължи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Написаното остава!
    Честит празник!
  • Ех, ако наистина можех да провокирам започване писането на голямата творба на живота!... Мечти, мечти... Сърдечно ви благодаря!
  • Пиши,Роси,пиши!Можеш!
  • Росица, това ме провокира достатъчно...започвам нещо, за което причината ще си тиТака поне ще снема отговортостта от себе си
  • Или с други думи: "Обръщение към малкия човек с големия талант."
    Хареса ми.
    Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...