8.02.2015 г., 11:19

Пиши, Човеко!

838 0 14

Пиши за болката,

за малкия си свят,

който познаваш

само до завоя,

за трепета

да бъдеш влюбен

в неизвестното

и в дребната си

земна грижа,

за дързостта

да бъдеш жив

и да вървиш изправен…

Пиши за странната си гордост

и за ината си пиши,

че след потопа

точно той

Теб ще продължи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написаното остава!
    Честит празник!
  • Ех, ако наистина можех да провокирам започване писането на голямата творба на живота!... Мечти, мечти... Сърдечно ви благодаря!
  • Пиши,Роси,пиши!Можеш!
  • Росица, това ме провокира достатъчно...започвам нещо, за което причината ще си тиТака поне ще снема отговортостта от себе си
  • Или с други думи: "Обръщение към малкия човек с големия талант."
    Хареса ми.
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...