Пиши за болката,
за малкия си свят,
който познаваш
само до завоя,
за трепета
да бъдеш влюбен
в неизвестното
и в дребната си
земна грижа,
за дързостта
да бъдеш жив
и да вървиш изправен…
Пиши за странната си гордост
и за ината си пиши,
че след потопа
точно той
Теб ще продължи!
© Росица Танчева All rights reserved.
Сърдечно ви благодаря!
Така поне ще снема отговортостта от себе си
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
