15 июл. 2011 г., 11:48

Писмо

1K 0 1

 

Отвори ли писмото ми?

Написах го, загледан в падащите кестени.

Два листа, откъснати от тетрадка,

нахвърлени думи

и рисунки на тях са поместени.

 

Кратка сводка от житието ми,

с нотки на хумор в интервали разпръснати.

Разплетени нишки на скрито послание,

между редовете стенат  затиснати.

 

Писах писмото, подпрян на балкона,

с неподправен стил  и думи изчистени,

Писах едно, а мислех за друго,

загледан в узрелите падащи кестени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • стихоплетство в наличност да .....но я няма онази невидима ефимерна едва долавяща се болка породена от чувство ....толкова много до лудост...преживяно

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...